„За жените в науката“ 2021

Доц. Ина Анева, д-р Мария Калапсъзова и Нина Стоянова-Нанкова са носителките на националната стипендия „За жените в науката“ за 2021 г. за България. Престижното отличие им бе присъдено за техните новаторски научни проекти на официална церемония в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ със специалното участие на г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България. Това е пета поредна година, в която г-жа Йотова подкрепя с присъствието си каузата на L'Oréal и ЮНЕСКО за повече жени в науката. Събитието бе уважено още от доц. д-р Диана Ковачева, Омбудсман на Р България, Дончо Барбалов, зам.-кмет на София, Н. Пр. Флоранс Робин, посланик на Франция в България, и бе гледано на живо от стотици представители на научната общност и журналисти в YouTube. Цялата церемония, на която бяха почетени и стипендиантките от 2020 г., може да гледате тук.

Проектът, с който Нина Стоянова-Нанкова впечатли журито на „За жените в науката“ за 2021 г., е фокусиран върху изследването на растението Graptopetalum paraguayense и неговите потенциални лечебни свойства срещу човешки коронавируси. Интересът на Нина и екипа от учени, с който тя работи, към това широко използвано като храна в Тайван растение е предизвикан от ниските нива на Covid-заболеваемост и леталитет, регистрирани в Тайван от началото на пандемията. В основата на проекта ѝ е подозрението, че именно това растение, което тайванците всекидневно консумират, е причината за тези по-високи нива на имунитет на местното население. Това прави проекта на Нина не само интересен, но и изключително актуален и с голямо глобално значение.

Д-р Мария Калапсъзова е името на втората стипендиантка по програмата „За жените в науката“ тази година. В момента тя е главен асистент в Института по обща и неорганична химия към БАН, като е завършила висшето си образование в ХТМУ – София. Научната ѝ дейност и проектът, с който спечели наградата, са съсредоточени върху разработване на по-ефективни и евтини материали за съхранение на зелена енергия и по-специално целят изобретяването на иновативни натриево-йонни батерии. Изследванията на Мария попадат в една от най-бързо развиващите се днес тематики, а именно мащабно внедряване на възобновяема енергия, което е сред приоритетите на Европейския зелен пакт.
Третата стипендиантка по програмата „За жените в науката“ за 2021 г. – доц. Ина Анева, е един от най-прогресивните млади учени на БАН. Тя е доцент в секция „Приложна ботаника“ на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания и е научен секретар на институцията. Проектът, с който Ина печели стипендията „За жените в науката“ за 2021 г., е фокусиран върху проучване на лечебните свойства на растения като мурсалския чай по отношение на невродегенеративни заболявания като Алцхаймер, Паркинсон, деменция.
Тази година стипендиантската програма „За жените в науката“ се провежда в България за 11-и пореден път в партньорство между L'Oréal България, СУ „Св. Климент Охридски“ и Националната комисия за ЮНЕСКО – България. От създаването си през 1998 г. и до днес „За жените в науката“ продължава да е единствената по рода си глобална програма, която се бори за равенство между половете в науката (жените все още представляват едва 33%* от изследователите в световен мащаб). През последните 23 години „За жените в науката“ е подкрепила и отличила над 3600 жени учени в над 110 държави.

„Всички знаем колко трудни и предизвикателни бяха последните две години и как те доказаха колко много светът има нужда от наука и колко е важна нейната роля за развитието – нашето и на обществото. Затова съм особено щастлива, че днес имаме възможност, макар и в по-тесен кръг, да почетем не три, а цели шест прекрасни жени учени. Това са шест прекрасни, талантливи, млади жени – стипендиантките по програмата „За жените в науката“ за 2020 и 2021 г. Благодаря на нашите партньори – Националната комисия за ЮНЕСКО в България и Софийски университет, с които заедно стартирахме тази програма в страната преди 11 години!“ – каза Ваня Панайотова, генерален директор на L'Oréal за Югоизточна Европа и България, по време на церемонията по награждаването на тазгодишните стипендиантки.

Стипендиите „За жените в науката“ са едни от най-реномираните и очаквани научни награди в България, които се отпускат всяка година от L'Oréal и ЮНЕСКО на млади жени учени. Отличията имат за цел да подкрепят тяхната научноизследователска кариера, както и да ги мотивират да разгърнат пълния си потенциал за научни открития. Трите тазгодишни победителки бяха отличени за своите революционни научни проекти с награда от по 5000 евро всяка, като всеки един от проектите е впечатляващ със своя висок потенциал за глобална приложимост.

Тази година програмата получи и силна медийна подкрепа от страна на: БТА, Стандарт, bTV Radio, NJOY, EVA, GRAZIA, Cosmopolitan, Glamour, Dir.bg, Novinite.bg, Jenite.bg, Edna.bg, Trud.bg.

*Научен репорт на UNESCO с прогноза за 2030  г.

Запознайте се с Нина Стоянова-Нанкова – носителка на стипендията "За жените в науката" на L'Oréal и ЮНЕСКО за 2021 г. в България.

---

Запознайте се с д-р Мария Калапсъзова – носителка на стипендията "За жените в науката" на L'Oréal и ЮНЕСКО за 2021 г. в България.

---

Запознайте се с доц. Ина Анева – носителка на стипендията "За жените в науката" на L'Oréal и ЮНЕСКО за 2021 г. в България.

Брошура [pdf]

НИНА СТОЯНОВА-НАНКОВА

Ас. Нина Стоянова-Нанкова е бакалавър по „Компютърна химия“ и магистър по „Медицинска химия“ придобити във Факултет по химия и фармация към СУ „Св. Климент  Охридски“. От 2016 г. е учен в БАН и е част от лаб. „Теоретична и изчислителна химия“. Поради интересите ѝ в областта на  тавтомерните процеси, механизъм на реакции, квантово-химични изследвания върху различни взаимодействия, включващи мономерни единици на ДНК и РНК, както и механизъм на действие на различни биоактивни съединения, е участник в  научните  колективи на няколко проекта финансирани от МОН и Фонд „Научни изследвания“.

От юли 2019 г. е зачислена като докторант на самостоятелна подготовка в Института по обща и неорганична химия с научен ръководител. Проф. дн. Венелин Енчев. За кратък срок е успяла да положи всички изпити от индивидуалния учебен план, което е отлична атестация за нея. Работи активно – съавтор е на 4 научни публикации и има над петнадесет участия на научни форуми, на седем от които е изнесла устни доклади. За един от докладите си е получила награда “The best paper”, което я утвърждава като перспективен млад учен.

Как и кога се зароди интереса Ви към науката?

Интересът ми към науката се зароди още в училище, благодарение на това, че имах страхотни учители, особено по природни науки. През годините тази тенденция продължи, тъй като съдбата ме срещна със страхотни преподаватели и колеги. По-късно, като студентка, попаднах в лабораторията по „Теоретична химия“ към ИОХЦФ-БАН и просто се почувствах на мястото си.

Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?

Темата: „Квантово-химичен и докинг анализ на антивирусната активност на екстракт от растението Graptopetalum paraguayense E. Walter към човешки коронавируси“ е изключително актуална. Целта на проекта е да се изследва активността на растението G. paraguayense E. Walther върху HCoV човешки коронавируси, установяване на активните съединения и изясняване на начина им на действие чрез квантово-химични, докинг и експериментални подходи. Растението, което изследваме, е с вече доказана от нас антивирусна активност срещу други РНК и ДНК вируси, което ни наведе на идеята да го тестваме и срещу човешки коронавируси. Ще работим и за изясняване механизма на действие на съединенията от екстракта, които проявяват най-добри антивирусни свойства. Получените резултати ще допълнят знанията за приложението на растението Graptopetalum paraguayense E. Walther в медицината.

С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?

Ще ми помогне да осъществя изследванията заложени в проекта, а получените резултати да представя на научни конференции и разбира се в публикуването на статия в добро списание. Част от средствата ще вложа и в подновяването на изчислителната техника, с която разполагам. Най-съществената помощ обаче е увереността и самочувствието от спечелването на стипендията, което е много важно за един млад учен. Това ще ми даде възможност да се развивам в една нова за мен област на химията.

Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Бих казала, че макар да се занимавам с наука от няколко години,  все още съм в началото на научната си кариера и забелязвам, че има изключителна подкрепа и приемственост от по-опитните колеги и ръководители, благодарение на които бъдещето изглежда една степен по-малко несигурно. Надявам се някой ден да достигна класата на колегите и ръководителите, с които имам честта да работя.

Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Бих ги посъветвала, да не се отказват, защото това е една необятна вселена, в която трябва да си намериш мястото. Трудности винаги има, но в това се състои научната работа – да се справяме с предизвикателствата и винаги да сме в крак с новостите.

Вярвате ли, че днес светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени?

Разбира се, особено в криза като сегашната отново ни се напомня ролята на науката и за пореден път се доказва, че единствено чрез наука имаме някакъв шанс да си върнем по-безопасния и спокоен живот. За радост в България не сме имали сериозно противопоставяне между половете. От собствен опит бих казала, че винаги съм намирала подкрепа, а предимствата на жените са природните дадености и способността да съчетаваме различни видове дейности. Смятам, че жените сме доста силни конкуренти както на мъжете, така и помежду си.

---

Д-р МАРИЯ КАЛАПСЪЗОВА

Мария Калъпсъзова е главен асистент в Институт по обща и неорганична химия към БАН. Завършва висшето си образование в ХТМУ – София, специалност „Органични химични технологии“. През 2017 г. защитава докторската си степен в ИОНХ-БАН по направление „Химия на твърдото тяло“.
Научната й дейност е съсредоточена върху разработване на материали за съхранение на зелена енергия и по-специално към оксидни електродни материали за иновативни натриево-йонни батерии. Изследванията на Мария попадат в една от най-бързо развиващите се тематики, а именно мащабно внедряване на възобновяема енергия – приоритетна ос на Европейския зелен пакт.
Научната ѝ кариера включва специализации във водещи световни изследователски организации в областта на електрохимията и енергийните системи: Университет на гр. Кордоба (Испания), постдокторантска стипендия на Немската служба за академичен обмен (DAAD) в Хелмхолц институт Улм (Германия). До момента Мария е съавтор на 11 публикации в международни списания с импакт фактор, над 80 независими цитата. Участвала е в 14 международни и 9 национални научни форума, 11 проекта на 3 от които като ръководител-проект. Има награди от конференции, награда за отличен проект в съвместната програма на МОН и БАН за млади учени, а през 2018 г. е лауреат на награда „Проф. Христо Баларев“ за „Изявен млад учен в областта на неорганичната химия“. Мария е също активен член на международната мрежа на младите химици.

Как и кога се зароди интереса Ви към науката?

Още от дете винаги съм била любознателна към околния свят и живо ме интересуваха въпросите „защо“ и „как“ се случват природните явления. Обичах да прекарвам часове в аптеката, гледайки баба ми как взима бурканчета с прахове от различни лавици, смесва ги в хаванче и получава лекарства за лечение на една или друга болест. През годините в училище интереса ми продължиха да предизвикват естествените науки. Когато дойде време да се ориентирам за бъдещата си професия, яркият спомен от детството и все още вълнуващите ме въпроси „защо“ и „как“, направиха избора ми лесен. Отговорът беше – химия! Професионалният ми интерес към науката се разви и се задълбочи, когато попаднах в академичната научна среда. През последните години придобих значителни знания благодарение на менторите ми – проф. д-р Радостина Стоянова и проф. д-р Екатерина Жечева, а в допълнение имам удоволствието да работя в институт, в който колеги на различни възрасти с охота споделят собствените си опит и знания.

Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?

Темата на проекта е насочена към създаване на по-ефективни, евтини и безопасни електродни материали за натриево-йонни батерии. Това ще го постигнем чрез едновременно моделиране на структурата на електродния материал и функционализиране на повърхността му с алуминиеви йони. Този оригинален подход ще ни позволи, от една страна, да ограничим измененията в обема на електрода при многократно зареждане и разреждане, а от друга да предотвратим нежелани странични реакции между електрода и електролита. Така създадените нови електродни материали ще бъдат по-ефективни от сега съществуващите и биха могли да се използват в натриево-йонни батерии, предназначени за приложение в една от развиващите се области за зелена енергия, а именно за съхранение на произведената енергия от възобновяеми източници (т.е. фотоволтаици, ветрогенератори и т.н.).

С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?

Във финансов аспект, средствата от стипендията „За жените в науката“ ще подпомогнат реализирането на проекта. Една част от тях ще отидат за закупуване на реактиви и консумативи, необходими за синтеза, охарактеризирането и тестването на електродните материали. Друга част е предвидена за участия в международни и национални научни форуми, на които ще имам възможност, както да представя получените по проекта резултати, така и да срещна учени от цял свят, с които да обменим опит и идеи, а дори да създадем бъдещи сътрудничества.
В емоционален аспект стипендията „За жените в науката“ е признание за дългогодишните ми учене, старание и труд и ми носи, както самоувереност, така и убеденост да продължа развитието и усъвършенстването си в научната сфера.

Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

От участията ми в международни форуми, както и в семинари на международната мрежа на младите химици, при разговори с колеги от други страни се убедих от първо лице, не само във високото качество на българските учени (нашите умения и компетенции не отстъпват), а и също така, че България е сред малкото страни предлагащи добри възможности за кариерно развитие на млади жени учени. Страната ни е изправена пред други предизвикателства, свързани с науката, но тяхното преодоляване ме мотивира и стимулира креативността ми. По време на специализациите ми във водещи световни групи в областта на електрохимия за батерии натрупах ценни знания и професионален опит, с които вярвам, че ще допринеса за развитието на науката в България. Всичко това ми носи увереност да продължа с научната си дейност тук.

Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Съветът, който бих дала на момичетата, които имат желание да се занимават с наука, е да се заредят с много търпение, постоянство и упоритост. Трудностите и неуспехите съпътстват неизбежно научната работа, но те са предизвикателства, чието преодоляване ще ги изгради като по-добри професионалисти. Точно заради затрудненията, успехът на крайния резултат е най-удовлетворяващ. Дерзайте!

Вярвате ли, че днес светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени?

Светът всякога се е нуждаел от наука и тази необходимост ще нараства с всеки изминал ден. Вярвам, че балансът между жените и мъжете учени е предпоставка за по-бърз темп на развитие на науката. Въпреки положителната тенденция за нарастване броя на жените учени, в световен мащаб, процентът им сред заетите научните изследователи е нисък. Оптимист съм, че този баланс ще бъде достигнат, въпреки че тази промяна се случва бавно. Считам, че програмата на L'Oréal и ЮНЕСКО „За жените в науката“ не само подпомага и насърчава кариерното развитие на млади жени учени, но също така е и катализатор за тази положителна промяна.

---

Доц. ИНА АНЕВА

Ина Анева е доцент в секция „Приложна ботаника“ на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН. Завършва бакалавърската си степен със специалност молекулярна биология в СУ „Св. Климент Охридски“, а после продължава с магистратура по Ботаника (Висши растения), която завършва със златна значка за отличен успех.
Научните ѝ постижения са в областта на проучване на лечебните растения – техния състав, фармакологични активности, възможностите за устойчивото им ползване и опазване. Резултатите от работата ѝ са публикувани в близо 100 научни публикации в реферирани списания с общ импакт фактор по Web of Science: 92.
За сравнително кратката ѝ научна кариера (10 години) взема активно участие в изпълнението на 37 научни проекта, на 8 от които е ръководител. Участва активно в представяне на получените резултати чрез 129 доклада на международни и национални научни форуми.
През 2016 г. получава международно признание за активната си работа, като е една от шестимата избрани победители (за цял свят и единствена за Европа) в конкурса на ЮНЕСКО „Laureate of UNESCO’s Man and the Biosphere (MAB) Young Scientists awards, 2016“. Освен тази награда, доц. Ина Анева е носител на още 4 национални (за млад учен „Професор Марин Дринов”, за най-успешно изпълнение на младежки проекти, финансирани от МОН и БАН) и 2 международни научни награди (за млади учени: Виена, Ниш). През 2020 ѝ бе присъдена и Голямата награда за млад учен Питагор.

Как и кога се зароди интереса Ви към науката?

Винаги ме е привличал живият свят – първата ми любов бяха животните, а втората – растенията. Проучването на растителния свят е голямо предизвикателство и изисква отдаване. Първото ботанично приключение беше разработването на дипломната ми работа, която включваше флористична характеристика на Влахина планина (Западни гранични планини). Тогава научих много видове растения (над 600), някои от които се оказаха не съобщавани до този момент за планината. Това ме запали и вдъхнови да продължа напред.   

Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?
Темата на моя проект е: „Лечебните растения - източник на нови молекули-инхибитори на ацетилхолинестеразата в борбата с невродегенеративните заболявания“. Крайната цел на проекта е да предложи алтернативен метод за профилактика и лечение на невродегенеративните заболявания (с акцент към болестта на Алцхаймер), на основата на мащабно проучване на метаболитния състав и ацетилхолинестеразната инхибираща активност на перспективни видове лечебни растения от българската флора и изолирани техни съединения. Реализирането на предложения проект има голяма практическа приложимост, тъй като засяга проблем, който заема все по-сериозно значение в живота на хората по целия свят. Откриването на нови молекули-инхибитори на ацетилхолинестеразата ще разкрие нови хоризонти за тяхното използване във фитотерапията и фармацията, с крайна цел превенция и лечение на невродегенеративни заболявания.

С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?

Стипендията „За жените в науката“ ще ми помогне да осъществя планираните по проекта дейности – подготовка на растителните екстракти за лабораторните проучвания, провеждане на GC-MS анализи, определяне на ацетилхолинестеразна (AChE) инхибираща активност на активни фракции и чисти вещества. Стипендията ще бъде използвана и за популяризиране на получените резултати чрез представянето им на международни научни форуми.

Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Все така – забързано, вдъхновено, вълнуващо. Човек се учи цял живот, но когато това „учене“ се превърне и в професия, то вече не е просто работно задължение, а става начин на живот. Заниманието с наука изисква отдаване – за него няма работно време, защото често пъти продължава денонощно. Когато работата вдъхновява и носи удовлетворение – няма почивен ден, защото стремежът към познание надделява над физическата умора.

Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Да работят отдадено и с много любов, без да се пестят, смело, решително, да се впускат с цялото си сърце в новите предизвикателства.

Вярвате ли, че днес светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени?

Да, вярвам, че днес светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени. Колкото по-развита е една страна и колкото по-напреднало е нейното общество, толкова по-голямо внимание се отделя на научните изследвания и науката присъства трайно сред набора от високите ценности. Това, което отличава жената изследовател е любовта, която влага в работата си, тя работи емоционално и с ентусиазъм, влага много чувства, трепети, вълнения и често пъти водеща роля играе сърцето, а не толкова разума. Науката има нужда от това женско начало, от този импулс и вдъхновение, в които любовта дава форма на идеите и ги осмисля.

Проф. Николай Витанов
Заместник-ректор по научноизследователска и проектна дейност
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА

Доц. д-р Любен Загорчев
Заместник-декан
Биологически факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. дфн Радослав Рашков
Заместник-декан
Физически факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. Георги Бърдаров
Заместник-декан
Геолого-географски факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. Геновева Златева
Заместник-декан
Медицински факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. Мая Стоянова
Заместник-декан
Факултет по математика и информатика
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Юлиан Загранярски,
Факултет по химия и фармация
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Станислава Нишкова
член на Националната комисия на Р България за ЮНЕСКО
Сектор „Образование”

Ана Попара
Научен директор
L’Oréal България