„За жените в науката“ 2020

Д-р Радослава Бекова, д-р Искра Колева и Любов Маринкова са тазгодишните носителки на националната стипендия „За жените в науката“ за България. Престижното отличие им бе присъдено за техните новаторски научни идеи на официална онлайн церемония на 8 декември 2020 г.  

Проектът, с който д-р Радослава Бекова впечатли журито на „За жените в науката“ 2020 г., е фокусиран върху изследване степента на замърсяване на българското Черноморие и плажовете и идентифициране на източниците на това замърсяване. В основата си проектът цели ограничаване на един от най-големите замърсители в наши дни – пластмасата. Д-р Искра Колева е името на втората стипендиантка по програмата „За жените в науката“ тази година. Проектът, с който д-р Колева печели стипендията „За жените в науката“ за 2020 г., е насочен върху изследване на свойствата на катализаторите и намаляване на вредните емисии в околната среда. Третата стипендиантка за 2020 г. е Любов Маринкова и проектът, с който тя спечели една от стипендиите тази година, е фокусиран върху изучаване на зараждането и еволюцията на звездите и цели да отговори на въпроса: „Защо и как се раждат звездите?“. Въпрос с повишена трудност, който е обект на интерес и изследване от учени по цял свят.

Тази година стипендиантската програма „За жените в науката“ се провежда в България за 10-и юбилеен път в партньорство между L'Oréal България, СУ „Св. Климент Охридски“ и Националната комисия за ЮНЕСКО – България. За тези 10 години програмата успя да се наложи като един от най-престижите научни конкурси в страната и да отличи 27 великолепни дами за техния впечатляващ научен потенциал, постижения и любов към изследователската дейност с общ награден фонд от 135 000 евро.

От създаването си през 1998 г. и до днес „За жените в науката“ продължава да е единствената по рода си глобална програма, която се бори за равенство между половете в науката (жените все още представляват едва 29%* от изследователите в световен мащаб). През последните 22 години „За жените в науката“ е подкрепила и отличила над 3100 жени учени в 117 държави.

*Научен репорт на UNESCO с прогноза за 2030 г. показва, че едва 29% от учените в световен мащаб са жени.

Запознайте се с д-р Радослава Бекова – носителка на стипендията „За жените в науката“ на L'Oréal и ЮНЕСКО за 2020 г. в България.

---

Запознайте се с д-р Искра Колева  – носителка на стипендията „За жените в науката“ на L'Oréal и ЮНЕСКО за 2020 г. в България.

---

Запознайте се с Любов Маринкова  – носителка на стипендията „За жените в науката“ на L'Oréal и ЮНЕСКО за 2020 г. в България.

Брошура [pdf]

Д-р РАДОСЛАВА БЕКОВА

Радослава Бекова работи към секция „Биология и екология на морето“ в Института по океанология към БАН. През  2009 г. завършва висшето си образование в Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където се дипломира последователно като бакалавър биолог през 2007 г. и като магистър по специалност „Приложна хидробиология и аквакултури“ през 2009 г.

Научната ѝ дейност е насочена към опазването на биологичните ресурси, техните местообитания и оценката на екологичното състояние на морската и крайбрежна околна среда. Основните насоки на научните изследвания на Радослава са свързани с биологията и популационните параметри на различните видове риби и китоподобни, а в последно време участва и в пилотните проучвания и мониторинга на отпадъците, отложени по морското дъно. Активно участие взема и при внедряването на безпилотните летателни апарати в картирането и мониторинга на акумулативни участъци в контактната зона море-суша. До момента Радослава е съавтор на 23 научни публикации, 17 доклада на национално и международно ниво и в над 16 научни форума у нас и в чужбина. Носител е на две награди, свързани с научни постижения в областта на климатичните промени, рискове и природни ресурси.

1. Как и кога се зароди интереса Ви към науката?

Интересът ми към природните науки съществува от ранна детска възраст. Още като ученичка в средното си образование участвах в различни извънкласни кръжоци, свързани с биологията и екологията, но определено най-голям принос за любовта ми към науката има моята госпожа по биология от Второ средно училище „Проф. Никола Маринов“ в гр. Търговище – г-жа Нина Петкова, която в точния момент ме насочи с какъв профил да продължа в университетското си образование. Впоследствие в Биологически факултет на Софийски университет, доц. Галерида Райкова, е човекът, който моделира, доразви и засили любовта ми към науката. В Институт по океанология към БАН работя съвместно с доц. Марина Панайотова, която разпали интереса ми към морската наука.  Към днешна дата не мога да се представя да работя или да се занимавам с нещо друго, освен с наука. Това е моето призвание!

2. Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?

Темата на проекта с която спечелих стипендията „Зажените в науката“ е „Изследване на замърсяването с морски отпадъци по българското черноморско крайбрежие – класификация, оценка и разпространение“, като основната цел е освен да се определи качеството (отделните категории и подкатегории), но и количеството (тегло и/или брой на отделните категории), но и да се определи замърсеността на плажовете и плитката крайбрежната зона (до 20 м дълбочина), като в допълнение да се идентифицират източниците на това замърсяване. С всеки изминал ден ние ставаме свидетели на все по-голямото унищожаване на природата вследствие на човешката дейност. През последните години все по-голямо внимание се обръща на отпадъците, попадащи в морската околна среда вследствие на сухоземни и морско-базирани антропогенни дейности. Най-голяма заплаха представляват пластмасовите отпадъци, тъй като по-голямата част от тях са неразтворими и неразградими в морската околна среда. Тези от тях, които се разпадат, се раздробяват до много малки частици (микрочастици), които се включват в хранителните вериги, като по този начин оказват директно негативно въздействие върху морските организми и чрез тях – индиректно върху човешкото здраве.
Прилагайки екосистемен подход, проектът ще допринесе за по-ефективно внедряване на ключови Европейските политики и международни споразумения за околна среда.

3. С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?

Благодарение на престижната стипендия „За жените в науката“ ще успея да направя така необходимите теренни проучвания, които да допълнят пропуските от предходното пилотно изследване на крайбрежната зона. От друга страна ще ми даде възможност бъдат закупени необходимите софтуерни програми, чрез които да бъдат моделирани получените резултати, а впоследствие тези резултати да бъдат представени на международни форуми, като бъдат публикувани качествени и напълно конкурентни научни статии по темата в международни научни издания.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

За огромно мое щастие работя това, което винаги съм мечтала! Въпреки трудностите, които съществуват във всяка една област на изява, мисля, че през годините, в които съм се занимавала с наука, получих много незаменими знания и умения. Това ми дава така ценното самочувствие, че мога да бъда полезна не само на себе си, но и на обществото.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Към бъдещите млади дами, които по някакъв начин биха се разколебали да се занимават с научна дейност бих ги посъветвала да не се отказват, да продължават да вярват в мечтите си да бъдат изследователи, да откриват и проучват света! Науката няма граници и не поставя такива. Тя дава необятни възможности за изява и реализация, а когато всичко това се извършва с нужната доза самокритичност и обич – трудът никога не остава неоценен!

6. Вярвате ли, че светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени?

Днес светът е подложен на огромно изпитание – здравната и икономическа криза, предизвикана от COVID-19. Именно в такива времена, историята е доказала, че най-много надежди се възлагат на учените, но същата тази история е показала и не леката съдба на жените, които са искали да се занимават с наука през вековете назад. За огромно щастие, днес имаме възможността да защитим честта на всички жени-учени от миналото и да покажем достойно заетото от нас място в научната сфера.

---

Д-р ИСКРА  КОЛЕВА

Искра Колева е главен асистент в катедра „Фармацевтична и приложна органична химия“ на Факултета по химия и фармация, СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е възпитаник на университета, където завършва магистърска степен по „Материалознание“. Искра има и докторска степен по „Теоретична химия“, като защитава дисертацията си през 2017 г.

Научните ѝ интереси са в сферите квантово-химично моделиране на периодични системи, изследване структурата и свойствата на метални клъстери, редуцируеми оксиди и зеолити, модифициране на катализатори чрез включване на въглерод и азот с цел откриване на алтернативи за опазване на околната среда.

Научната кариера на Искра до момента включва участие в 21 международни и национални конференции, 12 статии с импакт фактор, участие в общо 11 проекта финансирани от ФНИ и Европейския съюз, като един от най-значимите е Horizon-2020 EU Project No. 692146 Materials Networking. Печелила е и финансиране на два свои проекта по програмата на МОН „Млади учени и постдокторанти“.

1. Как и кога се зароди интереса Ви към науката?

Отговор: Интересът ми към нея възникна в гимназията. В четвърти курс станах кръжочник в групата на проф. Георги Вайсилов. Той, както и проф. Християн Александров и доц. Петко Петков със своя професионализъм и страст към изчислителната химия, разпалиха в мен силен интерес към този дял от химията.

2. Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?

Темата на моя проект е „Можем ли да модифицираме свойствата на катализаторите чрез включване на въглерод и азот? Алтернатива за бъдещето в опазването на околната среда“. Целта му е с помощта на квантовохимично моделиране да се изследва на атомно ниво взаимодействието на въглерод и азот с преходни метали. Изследването ще надгради знанията за каталитичните свойства на този тип системи и би спомогнало за откриването на други техни възможни приложения.

3. С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?

Удостояването ми с престижната стипендия „За жените в науката“ е високо признание на труда ми и ще ме поощри да продължа да работя все така усърдно и да се развивам като млад учен. Финансирането ще ми позволи да популяризирам резултатите от изследването на международни форуми и да закупя компютърно оборудване.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Да продължа да правя научни изследвания и да публикувам в международни списания.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Бих ги посъветвала да я изберат за своя професия. Да ѝ се отдадат изцяло, да бъдат постоянни и търпеливи, защото често резултатите идват бавно и не на последно място да спазват моралните и етични норми.

6. Вярвате ли, че светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени?

Вярвам, че науката винаги ще бъде необходима, защото тя е основен двигател на човешкото развитие. Освен полза за обществото, тя носи и удовлетвореност на учения. В науката са важни идеите, а не полът, затова жените у които се е зародила любов към науката, трябва да бъдат насърчени да поемат по нейния път.

---

Д-р ЛЮБОВ МАРИНКОВА

Любов Маринкова е член на групата по звездообразуване към катедра Астрономия на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2014 г. завършва инженерния си бакалавър, специалност „Компютърни системи и технологии“, а през 2017 г. защитава и степен магистър, специалност „Космически изследвания“. По време на следването си работи като физик към Институт по астрономия с НАО Рожен. От 2018 г. до днешна дата е докторант по Астрофизика към катедра Астрономия на СУ „Св. Климент Охридски“. През септември 2020 г. започва работа като асистент по Обща физика, лабораторни упражнения, в ТУ-София.

Научната ѝ дейност е насочена към изследване, разбработване и анализ на математитизески методи, с чиято помощ може да се проследи зараждането и еволюцията на звездите в звездообразуващите региони – молекулярните облаци (МО). Основната цел на научната ѝ работа е да открие отговор на въпроса: „Къде и как се раждат звездите?“. В последните две години Любов е съавтор в три научни публикации, участвала е по програмата с цел практика на „Еразъм+“ в Института по Астрофизика, Хайделберг, Германия и имала представяне в две международни конференции.

1. Как и кога се зароди интереса Ви към науката?

Още от съвсем малка в мен гори една любов към звездите и непознатото. Мечтата ми да допринеса по някакъв начин към общото благо, с разгадаване на поне частичка от необятния космос, ме доведе дотук.

2. Каква е темата и какви са целите на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?

Темата е „Физически анализ и моделиране на общата структура на молекулярни облаци ρ-pdf и отделяне на втора степенна опашка от вероятностните разпределения на плътността ( ρ-pdf и N-pdf) в звездообразуващи региони.“ Целта е изработване и прилагане на методи за анализ и изследване на данни от симулации и наблюдения на звездообразуващи региони. Резултатът ще бъде по-добро разбиране на ранната еволюция на молекулярните облаци – или къде и как се раждат звездите.

3. С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?

Стипендията ще ми помогне да участвам в международни конференции, школи, работни визити в България и чужбина, които са така необходими при нашите изследвания. Обмяната на опит е жизнено важна, когато се работи с нови методи за анализ на съвременни числени симулации.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Бих искала да работя за утвърждаване и разширяване на групата ни по звездообразуване, тъй като темата, по която работим е нова, динамична и бързоразвиваща се в чужбина, а у нас тепърва набира сила.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Бих ги посъветвала да бъдат смели и търпеливи, и да не се отказват, когато има трудности, защото наистина си заслужава.

6. Вярвате ли, че светът повече от всякога има нужда от наука, а науката от жени?

Светът винаги е имал нужда от наука, тя е движещата сила на прогреса и цивилизацията. Сега обаче ни се напомня със страшна сила, че още сме съвсем в началото на нашия път и трябва да работим още по-усърдно, с по-голяма вяра и сила към целта.
За жалост сферата на точните науки често се счита за мъжка, което е стереотип, с който трябва да се преборим. Жените имат място в науката, колкото и на всяко друго място.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

Проф. Николай Витанов
Заместник-ректор по научноизследователска и проектна дейност
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА

Доц. д-р Любен Загорчев
Заместник-декан
Биологически факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. дфн Радослав Рашков
Заместник-декан
Физически факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. Георги Бърдаров
Заместник-декан
Геолого-географски факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. Геновева Златева
Заместник-декан
Медицински факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. Мая Стоянова
Заместник-декан
Факултет по математика и информатика
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Юлиан Загранярски,
Факултет по химия и фармация
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Станислава Нишкова
член на Националната комисия на Р България за ЮНЕСКО
Сектор „Образование”

Ана Попара
Научен директор
L’Oréal България