„За жените в науката“ 2016

Геоморфолог, химик и биолог са тазгодишните носителки на националната стипендия „За жените в науката” за България. На стилна церемония на 15 ноември 2016 г. пред Аулата на СУ „Св. Климент Охридски” д-р Ахинора Балтакова, д-р Йорданка Каракирова и д-р Калина Николова-Ганева бяха отличени за своя забележителен научен потенциал.

Тази година „За жените в науката“ се проведе за 6-ти пореден път в България, като броят на отличените дами учени със стипендия вече е 15.  Поздравителни адреси към стипендиантките бяха получени от Ирина Бокова, генерален директор на UNESCO, Министерство на културата и Министерство на образованието и науката, Милена Дамянова - председател на парламентарната Комисията по образованието и науката, Мая Манолова – Омбудсман на Република България, Бриджит Стрелър - генерален мениджър на L'Oréal България, проф. Николай Витанов - зам.-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, както и от Ерик Льобедел, Посланик на Франция в България.

Дамите от струнна вокална формация „КвартетЪТ” също застанаха зад каузата на „За жените в науката“ и отправиха своя специален музикален поздрав към стипендиантките.

По време на церемонията за първи път официално бе представен и Манифестът „За жените в науката”: кампания с послание, целяща да помогне за повишаването на броя на жените, които се занимават с наука, в световен план, като ангажира широката общественост с проблема и ускори постигането на промяна за жените в науката. Вие също можете да подкрепи шестте точки на #Forwomeninscience Манифеста тук: www.fwis.fr/bg/manifesto

Д-р Ахинора Балтакова е главен асистент в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ към Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През юли 2011 г. защитава дисертация на тема „Палеогеографски реконструкции на археологически обекти в Западна Горна Тракия“. Оттогава досега изследванията й са свързани с влиянието на климатичните промени върху геоморфоложките процеси в най-уязвимите природни системи – високите планини и конкретно Пирин планина. Тези нейни научни интереси особено се засилват по време на работата й като част от международен екип на българската антарктическа база на о. Ливингстън (Антарктика). Екипът изучава влиянието на климатичните изменения върху вечната замръзналост.

От 2011 г. тя е назначена за асистент, а от 2012 г. за главен асистент в СУ „Св. Климент Охридски“, където преподава в бакалавърско ниво общи и регионални геоморфоложки курсове, кватернерна палеогеография и др., а на магистърско – теоретична геоморфология, лабораторни и теренни методи и др.

1. Как и кога се зароди интереса Ви към науката?

Още по време на следването си имах „усещане“ за геоморфоложката наука и се чувствах в свои води четейки, дискутирайки с моите преподаватели и поради това те ме харесаха и ми предложиха участие в полева и лабораторна работа, свързана с техни научни инициативи. Затова този процес на въвличането ми в научните среди стана съвсем естествено и неусетно за мен. Геоморфологията в България иначе е част от Географията, а моите корени са в тази сфера – родителите ми са географи и аз още от много мъничка съм обичала да си играя с карти. Затова моята наука винаги е била част от живота ми.

2. Каква е темата на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?

Заглавието на проекта ми е „Режим, динамика и пространствен обхват на криогенните процеси в Пирин“. Дефинирах тази тема във връзка с изучаването на циклите замръзване и размръзване във високата планина, които са много важни за водния режим и интензивността на рисковите процеси, например срутищата и лавините. Този режим е неизучен в България, поясът с проява на криогенни процеси не е очертан за българските планини, а той реагира първи на климатичните промени. В момента в научните и обществени среди темата за климатичните промени е много обсъждана. На мен, като учен, често ми се случва да говоря за това има ли ефект от глобалното затопляне в България или не. Оказва се обаче, че отговорът не можем да го дадем, без да има конкретни измервания. Затова смятам, че темата е актуална и неразработена, а моята работа по нея ще допринесе за решаването не само на научни, но и на практически проблеми.

3. С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?

Стипендията ще използвам в две направления:
1) за закупуването на полево оборудване, което следва да се инсталира и поддържа на терен (за което също са необходими средства за пътуване и престой в планината). На базата на получените данни ще направя анализ на обхвата и режима на криoгенните процеси в Пирин;
2) за участие в международни конференции и прояви, на които да представя получените резултати.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

В науката понятието „млад“, не само в България, е до доста по-голяма възраст в сравнение с други сфери. Така че, може би още поне 10-15 години ще се чувствам „млада“, а за този период се надявам, че ще успея да допринеса за моята наука – геоморфологията в България, за това тя да бъде на международно ниво.
В България да се занимаваш с наука е трудно, затрудненията са свързани с оцеляване, и рядко достигат до сериозна научна проблематика. Аз самата възприемам трудностите като предизвикателства смятам, че се справям с тях.
Към момента мисля да продължа да работя в България и се надявам моята работа да допринесе тези след мен да се справят с трудности на друго ниво, свързани изцяло с науката.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Моят съвет е да не се огъват пред трудностите от всякакво естество и ако смятат, че науката е тяхното призвание, да продължават напред без колебание. Заниманията с наука имат предимството пред много други професии в това, че насила не се получава – трябва да харесваш работата си. Затова, момичета, забавлявайте се с това, което правите.

---

Д-р Йорданка Каракирова е председател на сдружение „Българско ЕПР дружество“ и доцент и ръководител на „Център по ЕПР спектроскопия“ в лаборатория „Дизайн и охарактеризиране на каталитични материали“ към Институт по катализ - БАН. Завършила е магистратура „Екохимия“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2008 г. защитава дисертация на тема „Изследване с електронен парамагнитен резонанс (ЕПР) и електронна спектроскопия на захароза като материал за дозиметрия за високоенергетични лъчения“.  Научната дейност на д-р Каракирова е в областта на дозиметрията на високоенергетични лъчения, a oсновна цел на изследванията й е намиране на материал, който може да се използва като универсален дозиметър. Тя е автор на повече от 25 статии в международни списания и е участвала в редица интернационални и национални конференции и изследователски проекти. От 2015 г. д-р Каракирова e част от редколегията на международното списание „Radiation Science and Technology“.

1. Как и кога се зароди интереса Ви към науката?

Интересът ми към науката беше провокиран от моя научен ръководител проф. Никола Йорданов. Аз постъпих в Институт по катализ на БАН, за да правя дипломна работа. Никога не съм си представяла, че ще се занимавам с наука. Още при първото ми посещение в института проф. Йорданов ми разказа за Електронния парамагнитен резонанс спектроскопията. За това как тя намира приложение за идентифициране на облъчени храни, за дозиметрия, за анализ на нитрати и нитрати в зеленчуци, меса и месни продукти и т. н. Проф. Йорданов ми даде възможност да си избера тема по-която да работя. От всичко, което ми разказа най-много ме впечатли ЕПР дозиметрията и избрах това да бъде темата на моята дипломна работа. След това защитих дисертационен труд на същата тема и така вече повече от 10 години работя в областта на ЕПР дозиметрията.

2. Каква е темата на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?

Темата на проекта е: „Разработване на нов вид твърдо тяло/ЕПР дозиметри за високоенергетично лъчение”. Тази тема е продължение на моите изследвания до сега.

3. С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?

Стипендията „За жените в науката” е признание за моята работа. Тя дойде в най-подходящия момент за мен. През тази година станах доцент и ръководител на научна група „Център по ЕПР спектроскопия” към ИК-БАН. Тази стипендия ми дава стимул и самочувствие да продължа да се развивам в тази област. Ще ми помогне да осъществя целите в проекта, както и да участвам на международни научни форуми, където ще имам възможност да представя своите резултати и евентуално да получа нови идеи.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Аз имам намерение да продължа да се занимавам с наука в България. Считам, че пред мен се открива добра перспектива за израстване в научната кариера. Имала съм възможност да замина в чужбина, но реших да остана тук. Надявам се финансирането за наука в следващите години да стане по-адекватно, за да се подобрят условията на труд и заплащането на нашата професия. Дано и ФНИ да заработи както трябва след всички проблеми през последните години.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Ако смятат, че това е тяхното призвание, ако това им харесва, да не се отказват, въпреки трудностите. Да използват всички възможности за финансиране чрез европейски и национални проекти. С труд и постоянство може да постигнат много. Чувството за хумор и оптимизъм също са полезни.

---

Д-р Калина Николова-Ганева е главен асистент в „Лаборатория по експериментална имунология“ към Института по микробиология - БАН. Работата й е фокусирана върху ролята на епигенетичните модификации в развитието на патологичния автоимунитет. Активен участник е в национални и европейски научноизследователски проекти. Тя е носител на наградата на Съюза на учените в България за „Високи научни постижения на млад учен до 35 години“ за 2015 г., наградата на Съюза на учените в България за „Научни постижения в дисертации“ за 2011 г., както и на наградата „Иван Евстратиев Гешов“ за „Най-млад учен в областта на биологическите науки“ за 2010 г. Д-р Николова-Ганева е завършила бакалавър по „Молекулярна биология“ и магистърската степен по биохимия в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2007 г. тя е зачислена като редовен докторант към отдел „Имунология“ в Института по микробиология - БАН, където през 2011 г. успешно защитава дисертационен труд на тема: „Нов клинично приложим подход за селективно потискане на автореактивни Б-лимфоцити“.

1. Как и кога се зароди интереса Ви към науката?

В интерес на истината никога не съм предполагала, че ще се занимавам активно с научна дейност. Още в гимназията исках да завърша медицина, виждах се като хирург или педиатър. След като защитих дипломната си работа, получих предложение да продължа  да работя и да направя дисертация по тема, която беше продължение на дипломната ми работа. Проектът се оказа извънредно интересен, аз бях много ентусиазирана и вдъхновена от работата и резултатите по него и предполагам, че точно тогава у мен се породи трайно желание да се занимавам с научна дейност.

2. Каква е темата на проекта, с който спечелихте стипендията „За жените в науката“?

Темата на проекта е “Модулиране цитокиновата експресия на регулаторни Б-лимфоцити посредством епигенетична модификация на генома“.

3. С какво ще Ви помогне стипендията „За жените в науката“?

Чисто финансово стипендията „За жените в науката“ ще ми помогне да реализирам отдавна запланувани изследвания. Резултатите от тях са важни, тъй като представляват основата, върху която ще се гради по-нататъшната ми научна дейност. В емоционален аспект, тази стипендия представлява положитлена оценка на работата ми и е много силен мотиватор да продължа да се занимавам с наука.

4. Как виждате бъдещето си в България като млада жена учен?

Силно вярвам, че в бъдещата си работа ще успея да изясня научните въпроси, които ме вълнуват, което би представлявало една успешна реализация за мен. Бих искала с работата си да вдъхновя младите хора да продължават да се занимават с наука.         

Искрено се надявам с работата си да допринеса за развитието на науката в България и в областта на епигенетиката като цяло.

5. Какво ще посъветвате момичетата, които биха искали да се занимават с наука за в бъдеще?

Бих ги посъветвала да не се отказват от мечтите си, да вярват повече в себе си! Науката има нужда от колкото се може повече млади хора, в частност – от млади жени, които са запазили научния си ентусиазъм и вдъхновение, с които биха допринесли за развитието на науката в България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

проф. дфзн Николай Витанов
Заместник-ректор научноизследователска и проектна дейност
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА

Проф. дфн Александър Драйшу
Декан
Факултет по Физика
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р Христо Гагов
Заместник-декан
Биологически факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Никола Ботушаров
Заместник-декан
Геолого-географски факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц.  д-р Ивайла Панчева
Заместник-декан
Факултет по химия и фармация
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проф. Цветанка Маринова
Заместник-декан
Медицински факултет
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доц. д-р Александра Соскова
Заместник-декан
Факултет по математика и информатика
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Станислава Нишкова
член на Националната комисия на Р България за ЮНЕСКО
Сектор „Образование”

Ана Попара
Научен директор
L’Oréal България